|
История Волейболът е вид колективна спортна игра с топка, по време на която два отбора с по шест играча са разделени в две полето посредством мрежа. Всеки отбор споутва да отбележи точка като насочват топката в полето на противника така, че тя да падне на земята или противникът да допусне грешка. Част е от Летните Олимпийски игри от 1964г.
На 09 февруари 1895, в Holyoke, Масачузетс (САЩ), Уилям Морган, директор по физическо възпитание в Young Men's Christian Association(YMCA), създава нова игра, наречена Mintonette като развлечение, което да се играе (за предпочитане) на закрито и от неопределен брой играчи. Играта заимства някои от характеристиките на тениса и хандбала. Навлиза и друг спорт за закрито, баскетболът, който е бил „изобретен“ само на шестнадесет километра разстояние в град Спрингфийлд, Масачузетс, само преди четири години. Mintonette е проектиран да бъде спорт за закрито, по-малко груб от баскетбола, за по-възрастните членове на YMCA, тъй като все още се изисква малко физическо усилие. Първите правила, написани от Уилям Морган през 1897 г. са: височина на мрежата 198 cm (6,5 фута), размер на игрището 7,6 х 15,1 m (25 х 50 фута), топка с обиколка 63,5-68,5 см (25-27 инча) и с тегло 340 гр, броя на играчите на терена не е определен. Срещата се състои от девет ининга с три сервиса за всеки отбор във всеки ининг и няма ограничение за броя на ударите на топката за отбор, преди да изпрати към опонента. В случай на грешка при сервис е позволен втори опит. Докосването на мрежата с топката се счита за фал – с изключение на първоначалния удар. След наблюдения, Алфред Холстед забелязал волеобразния характер на играта на първия демонстрационен мач през 1896 г., която се играе в Международната школа за обучение YMCA (сега се нарича Springfield College), играта бързо става известен като волейбол (първоначално се изписва като две думи: "volley ball"). Правилата на волейбола са леко променени от Международната школа за обучение YMCA и играта се разпространява в цялата страна с различни вариации. Първата официална топка, използвана във волейбола е спорна; някои източници твърдят, че Spalding създават първата официална топка през 1896г., докато други твърдят, че тя е създадена през 1900г. Правилата са еволюирали в течение на времето: във Филипините през 1916г. са въведени правила за изпълнението на повдигания и забивки, а четири години по-късно се въвежда правилото за "три удара" и правилотоза ударите от задната половина. През 1917 г. се променят точките – от21 на 15. През 1919 г. около 16 000 волейболни топки се разпространяват от Американските експедиционни сили до техни войски и съюзници, които предизвикват развитието на волейбола в нови страни. Първата държава извън САЩ, която приема волейбола е Канада през 1900г. Международната федерация - Fédération Internationale de Volleyball (FIVB), е основана през 1947г., а първите световни първенства са проведени през 1949 г. за мъжете и 1952г за жени. Спортът вече е популярен в Бразилия, в Европа (особено Италия, Холандия и страните от Източна Европаса били големи сили от края на 1980г.), в Русия и в други страни, включително Китай и останалата част от Азия, както и в САЩ. Волейболът на Олимпийските игриИсторията на олимпийски волейбол започва от Летните олимпийски игри през 1924 г. в Париж, където волейболът се играе като част от демонстрационно събитие на Американските спортове. След основаването на FIVB и континентални конфедерации, се счита за официално включен спорт. През 1957г. се провежда специален турнир в 53-та сесия на МОК в София, България, за да подкрепи това искане. Това начинание е успешно и спортът е официално включен в програмата за Летните олимпийски игри през 1964 г. Първоначално Олимпийският волейболен турнир е било просто състезание: всички отбори играят един срещу друг, а след това се класират по победи, сетовеи точки. Един от недостатъците на тази система е, че медалисти биха могли да бъдат определени преди края на игрите и публиката губи интерес от резултатите на оставащите мачове. За да се поправи тази ситуация, състезанието се разделя на две фази, добавят се елиминации за "финалния кръг", състоящи се от четвъртфинали, полуфинали и финални мачове през 1972 г. Броят на отборите, участващи в олимпийския турнир нараства постоянно от 1964г насам. От 1996г. и мъжките, и женските състезания включват по дванадесет страни участнички. Всяка от петте континентални волейболни конфедерации има поне еднаНационална федерация, която участва в Олимпийските игри. СССР печели златото при мъжете през 1964г.и 1968г. След бронз през 1964г. и сребро през 1968г., Япония най-накрая печели златото при мъжете през 1972г. При жените златото отиде в Япония през 1964г. и отново през 1976г. През същата година въвеждането на новаофанзивна тактика, нападение от втора линия, позволява на Полша да спечели състезанието при мъжете над руснаците в много кратки пет сета. Тъй като най-силните отбори в мъжкия волейбол са били от Източния блок, организираният от американците бойкот на Летните олимпийски игри през 1980г. не е имал голяма сила на тези събития, както при жените. СССР печели третизлатен олимпийски медал в мъжкия волейбол с 3-1 победа над България (при жените отново СССР печели златото, отново за трети път). С бойкота на СССР на Олимпийските игри 1984г в Лос Анжелис, САЩ успява да победи Бразилия на финала, за да спечели мъжкия златен медал. Италия печели първия си медал (бронз при мъжете) през 1984г. и това предполага развитие за волейболните им отбори. Женският турнир от 1984г. също е спечелен от изгряваща сила – Китай. На Игрите през 1988г Карч Кирали и Стив Тимънс извеждат мъжкия американски отбор до втори пореден златен медал, а руснаците печелят четвърто злато в турнирапри жените. През 1992г. подценената Бразилия надиграва фаворитите C.I.S., Италия и Холандия при мъжете за първи волейболен олимпийски златен медал за страната. Подгласникът Холандия, сребърен медалист при мъжете през 1992 г., се връща при ръководителите на отбораRon Zwerver и Olof van der Meulen за Игрите през 1996г за петсетова победа над Италия. Мъжкият бронзов медалист през 1996 г., Сърбия и Черна гора (участва през 1996 г. и 2000 г., като на Република Югославия) побеждава Русия в мача на златен медал през 2000 г. и печели първото си злато. И в трите игри силният кубинския женски отбор се води отРегла Торес и Мирея Луис и печели златен медал. През 2004 г. Бразилия печели втория си златен медал при мъжете с победа над Италия на финала, докато Китай побеждава Русия за втората си титла при жените. В Игрите през 2008 г. на финала САЩ побеждава Бразилия в мъжкия волейбол. Бразилия е отново на второ място в Летните олимпийски игри през 2012 г., този път при загуба от Русия, като губи два мачбола в третия сет. В двата мача женският бразилски отбор побеждава САЩ за златния медал. . |
|